Розата попитала тръна:
-Защо си ми, виж заради теб, никой не може да ме докосне...
Тръна отговорил:
-Всеки ако те докосваше, нямаше да бъдеш толкова красива...
НОВИ ПРОДУКТИ!!!
Серия парфюм DIANA
със съдържание на розово масло
|
КОНТАКТИ
Офис и складова база в град Плевен
Адрес: България, 5800, град Плевен,
ул. "Плевенска епопея" №13,
Лице за контакти:
Диана Петкова Гергова
Телефон: 0896746044
|
Българско розово масло. Производство и търговия с розово масло в България
Под понятието Розова долина трябва да се разбира Карловската и Казанлъшката долини, които произвеждат над 80% от розовото масло в страната, както и отделни райони на юг от Средна гора около Хисаря, Стрелча, Стара и Нова Загора и др.
В пределите на днешна България първите документи за розови насаждения датират от 1712 г. Те са за землището на с. Войнягово, а после и в цeлия Карловски регион. Това се дължи на благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза в Розовата долина.
Засаждането на нови розови градини се извършва през есента, след Архангелов ден, през месеците октомври и ноември. Розовата градина дава цвят за варене на третата година.
Едно от най-характерните необходими условия за доброто виреене на маслодайната роза са обилните валежи през пролетните месеци май и юни, защото „тогава гюлът дава най-много розово масло”.
Родината на маслодайната роза (Gallicanae) е Югозападна Азия, където първоначално се е отглеждала предимно като декоративно растение. Съществуват много легенди и спорове кога точно е започнало производството на розова вода и масло чрез преваряване на розов цвят. Вероятно процесът е изобретен и развит още през IX век в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите технологията е пренесена в Персия и Тунис. През средновековието Персия е най-големият производител на розова вода в света, като ценната течност е била изнасяне в Китай, Индия и страните в Eвропейския север. Знае се също така, че през средните векове в Индия започват да използват медни казани, в които с единична дестилация се произвеждат малки количества розо¬во масло, продавано на баснословни цени. Сведенията сочат, че през XVI век в Европа започнали да прилагат процеса на двойна дестилация на розовата вода, който води до получаване на чисто розово масло.
През XVII век на европейския пазар се появява персийското розово масло, което било много търсено, тъй като получаваното в Европа не можело да задоволи нуждите на местните парфюмерии. По това време маслодайната роза започва да се отглежда в редица европейски държави.
Първите данни за розови насаждения на Балканския полуостров са от XVII век, като розите са били отглеж¬дани в областите около гр. Одрин. На територията на днешна България първите документални сведения за розови насаждения са от 1712 г. в землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в сре¬дата на XIX век започва да се спо¬менава и Розовата долина — общо наименование на подбалканските котловини в района между Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Розовата долина е една от най-големите розови градини в света, а качест¬вото на произвежданото розово масло от местния сорт Казанлъшка роза (потомък на известната дамаска роза) е ненадминато в много отношения. Още преди Освобождението у нас е имало около 10 000 дка насаждения и количеството произведено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 000 дка. В следвоенните години розовите полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те години на миналия век розовите насаждения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче правителството приема държавна политика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата долина. В периода 1959–1960 г. се издават специални постановления за насърчаване на бранша.
За производството на 1 кг розово масло са необходими средно 3000–6000 кг розов цвят в зависимост от качеството на реколтата. За 1 мускал розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. За производство на 1 кг розова вода е нужен 1 кг цвят. В миналото чувалите с набран на ръка розов цвят са тежали средно около 25 кг. От съществено значение за количеството добито розово масло било бързото транспортиране на розовия цвят до дестилериите, тъй като, изложено на слънчевите лъчи, розово масло се изпарява бързо.
През 1800 г. е документирано началото на производството на розово масло в гр. Клисура. Розоварните (познати още като гюлпанати, гюлпхани или гюлници) задължително се строяли до чиста течаща вода, която да се използва в производството. Преработката на розовия цвят се извършвала в малки медни казани, инсталирани под навеси. В началото на XX век масло се е дестилирало в медни дестилационни съдове, подгрявани на огън. За един дестилационен цикъл били необходими около 15 кг розов цвят и 60 литра чиста вода. В тяхната няколковековна практика, използвайки опита от производството на ракия, българските розопроизводители изобретяват и въвеждат редица подобрения в процеса на производство на розово масло чрез двойна дестилация. Така не само се увеличава количеството на полученото розово масло, но и се запазват неговият аромат и изключителните му качества, поради което то постепенно измества на пазара кашмирската и арабската розова вода и масло. Българското розово масло е незаменимо като съставна част при производството на световно¬известни марки парфюми като Nina Ricci, Chanel, Christian Dior, Kenzo и др.
Розоберът започва от първата половина на май до края на първата половина на юни. Самият розобер започва рано сутрин в 4 часа и обикновено трае до към 10 часа, а по стар народен обичай първата откъсната роза се втъква в косите зад ухото. Набраният следобед розов цвят губи до 50% от съдържанието на розово масло.
За производството на розово масло чрез преваряването на розова вода съществуват доста легенди и спорове кога точно е започнало. През средните векове в Индия започват да използуват медни казани, в които с единична дестилация се произвеждат малки количества розово масло на баснословни цени.
В своята няколко вековна практика, използувайки опита от производството на ракия, българският розопроизводител изобретява и въвежда редица подобрения в процеса за производство на розово масло чрез двойна дестилация. С тях той не само увеличава количеството на полученото розово масло, но и запазва финия му аромат и неповторими качества, с което постепенно измества на пазара кашмирската и арабската розова вода и масло. Произведеното количество розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и означава на български тегло. Един мускал е равен на 4,9844 г или приблизително 5 г. Постепенно малки количества розово масло започват да се продават в така наречените „мускали” – стъклени флакончета с вместимост 1, 2, 3 или 5 гр. Известният розотърговец Ганю Сомов ги слага в пояса си и така ходи по панаири и изложения за да ги продава. През 1983 г. Алеко Константинов го среща на изложението в Чикаго – САЩ и по-късно го използува за прототип при изграждане образа на Бай Ганьо.
През 1852 г. в региона са произведени 300 000 мускала или 1 500 кг. розово масло. За 1 кг. розово масло са необходими 3000-3500 кг. розов цвят. За 1 мускал розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. За производство на 1 кг. розова вода се оползотворява 1 кг. цвят.
Започва и развитие на търговията с розово масло и износа за Одрин, Цариград, Франция, Англия и др. Обсегът на влияние се измества от Казанлъшкия в Карловския розопроизводителен район.
Между първите износители на розово масло в началото на 19 век са Христо и Никола Пулиеви от Карлово. Никола има кантора в Галац, а Христо – в Букурещ. През 1839 г. в търговията се включва и Евлоги Георгиев. Той търгува с Е.Паница във Виена и с Леополд Бенг в Париж.
През периода 1830-1880 г. като голям износител на розово масло в Англия се прославя фирмата „Братя Гешови” също от Карлово. По-късно откриват и клон на фирмата във Виена.
Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил Хаджи Вълков чрез българската фирма „Тотю Станчев – Михайлов и сие” основана в Манчестер.
След Кримската война широка търговска дейност най-вече в Цариград развива и Христо Тъпчилещов от Калофер.
След 1880 г. дейността на търговците от Карловския розопроизводителен район се засилва значително. Особено се отличават розотърговските фирми на „Йосю Бацуров” от Калофер, „Христо Багаров” от Сопот, „Братя Митови”, „Генчо Сарафов”, „Григор Фурнаджиев”, „Никола Казаров” от Карлово и др. Агенти на германската фирма „Имсен” в Карлово са братя Чешмеджиеви, които произвеждат и събират за тази фирма розово масло. Крупни производители на розово масло от Карлово са братя Митови, Костадин Чешмеджиев, Стефан Кьойбашиев; от Сопот - Стефан Лозенов, В.Шошов, А.Николов, Л.Чучев, И.Мънгаров; от Калофер – Тодор Чавдаров, Д.Коев, Н.Казанлъшев, К.Ганашев; от Клисура – Н.Козинаров, Иван Хаджицанчев, Вл. Патуров, Н.Радев и др. Започва строежи на розоварни не само от местни розотърговци, но и от казанлъшки фирми и чужди индустриалци.
През 1902 г. Слави Митов от Карлово в сдружение с французина Пиер Шер построяват първата дестилерия с парно загряване. През 1904 г. французинът Шарл Гарние от гр. Кан построява парна дестилерия в с. Столетово Карловско, под название „френски дестилерии в долината на розите". След тях братя Бацурови с помощта на френски капитали построяват модерна розоварна в с. Кърнаре, в която през 1908 г. преработват 700 000 кг розов цвят. До 1926 г. построяват розоварна още французинът Луи Монталан в Карлово, французинът Гарние в с. Карасарлии, фирмата „К. Шипков" в Калофер и Рахманларе, В. Багаров в Старо Ново село и Карлово, Б. Митов в Кешиш махле и Р. Конаре, И. Пенчев в с. Рахманларе и др. До 1927 г. са построени общо 38 розоварни и 23 частни фирми. Търговците от Карловската Розова долина значително разширяват дейността си, като например розотърговска къща „Б. Митов — С. Джуджев". Тя освен представителствата си в Карлово, Казанлък и Брезово, има кантори в Париж, Лондон, Ню Йорк, Берлин, Москва, Виена, Кан и Грас. Търговската къща „Никола Зоев" търгува освен с розово масло и с манифактурни стоки — вино, платове, орехи и др. Розовото масло продават на различни парфюмерийни фирми в Европа, между които в гр. Грас (Франция) на „А. Клейн и Сие", на „Армен" и др., в Женева — на „Н. Раковиц", „И. Захар" и др. През 1931 г. Никола Зоев става член на кооперативния производителен и експортен институт за земеделски, растителни, животински и млечни произведения — „Терра".
Висококачественото розово масло носи много медали и дипломи от световни изложения и панаири. Почетни дипломи от първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. в Пловдив получават розопроизводителите и търговците от Розовата долина. Следват и отличия в чужбина - златни медали получават Стефан Кьобашиев в Анверс 1894 г. , Стефан Лилов от Клисура на изложението в Лондон през 1907 г., дипломи от Париж, Лиеж, Лондон, Милано и др.
През 1904-1905 г. построяването на няколко модерни розоварни в региона дава силен тласък на увеличаването на розовите градини и в добива на рози и розово масло Карловския регион застава твърдо начело в страната. Засадените площи достигат до 38 220 дка, от които се добиват 7 483 367 кг. розов цвят. След голямата криза през 30-те години на миналия век розовите насаждения са почти унищожени.
С края на Втората световна война обаче правителството приема държавна политика за възтановяване и развитие на розовите градини в Розовата долина.Издават се специални постановления през 1956, 1957, 1960 г. Десетки пъти нарастват розовите насаждения. Създават се и нови сортове рози. Сортът „Свежен” създаден в Карловско например, дава добив на розов цвят през шестата година около 750 кг. от декар.
Произведеното розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и в превод означава „тегло“. Един стандартен мускал е равен на 4,9844 г. В практиката обаче се налагат мускали с различна вместимост от 1, 2, 3 или 5 г. Традиционният мускал се състои от две части: външна дървена част — мускал, и поставено в него стъклено шишенце, наречено фиолка. Малките размери и относителната здравина на муска¬лите ги правят удобни за безопасното пренасяне на скъпоценното мас¬ло по дългите и несигурни пътища на Османската империя и към Европа. Известен на всички ни е розотърговецът Ганю Сомов, който пъха мускалите в пояса си и така ги разнася по панаири и изложения. През 1893 г. Алеко Константинов го среща на изложението в Чикаго и по-късно го използва за прототип на образа на Бай Ганьо.
В по-големи количества добитото розово масло се съхранява в калайдисани медни съдове с тумбеста форма, наречени конкуми. Големият конкум има вместимост приблизително 850 мускала и е равен на 4088 г. Можем да си представим какво огромно богатство е представлявал един подобен пълен конкум във времена, когато розовото масло е било с цената на златото.
През XIX век се заражда и развива търговията с българско розово масло и износът за Одрин, Цариград и европейските държави. От самото си начало тя е била изцяло с експортен характер, като вътрешната търговия е била по-скоро случайна. Между първите износители на розово масло в началото на XIX век са Христо и Никола Пулиеви от Карлово. Никола има кантора в Галац, а Христо — в Букурещ. През 1839 г. в търговията се включва и Евлоги Георгиев. През периода 1830–1880 г. като голям износител на розово масло в Англия се прославя фирмата „Братя Гешови“, също от Карлово. Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил хаджи Вълков чрез българската фирма „Тотю Станчев — Михай¬лов и сие“, основана в Манчестър. След Кримската война широка търговска дейност развива и Христо Тъпчилещов от Калофер. След 1880 г. дейността на търговците на розово масло от Карлово се активизира значително. По това време особено се отличават розотърговските фирми „Йосю Бацуров“ от Калофер, „Христо Багаров“ от Сопот, „Братя Митови“, „Генчо Сарафов“, „Григор Фурнаджиев“, „Никола Казаров“ от Карлово и др.
След Освобождението са по¬строени множество розоварни не само от местни розотърговци, но и от чужди индустриалци. През 1902 г. Слави Митов от Карлово в сдружение с французина Пиер Шер построяват първата дестилерия за розово масло с парно загряване. През 1904 г. французинът Шарл Гарние от гр. Кан построява парна дестилерия в село Столетово, Карловско под название „Френски дестилерии в Долината на розите“. След тях братя Бацурови с помощта на френски капитали построяват модерна розоварна в с. Кърнаре, в която през 1908 г. преработват 700 000 кг розов цвят. До 1927 г. са построени общо 38 розоварни и съществуват 23 частни фирми за търговия с ценния продукт. През 1904–1905 г. построяването на няколко модерни розоварни в региона дава силен тласък за увеличаването на розовите градини и добива на рози и розово масло. Карловският регион застава твърдо на челни позиции в страната, като засадените площи достигат до 38 220 дка, от които се добиват към 7,5 хил. т. розов цвят.
През 1820 г. казанлъчанинът Дончо Папазоглу създава първата в града фабрика за розово масло „Дончо Папазоглу и синове“. Търговията му по¬степенно се разраства и през 1854 г. се поема от синовете му Димитър и Ботьо, които създават първата търговска къща за износ на розово масло „Братя Папазоглу“. Братята изнасят розово масло в цял свят и имат кантори в Лондон, Ню Йорк, Виена и Цариград, където работят заедно с Христо Тъпчилещов.
През 1862 г. с помощта Христо Тъпчилещов братя Папазоглу правят големия си удар, като закупуват рекордно количество от 72 000 мускала розово масло, с което почти дости¬гат капацитета на водещите световни фирми по онова време като „Имсен“ (92 000 мускала) и „Андониадис — Матео фрер“ (90 000 мускала). Добивът на розово масло през същата година се оказва слаб, което им помага да продадат мускалите на много изгодни цени и с това да увеличат значително капитала си. С тези възможности братята успяват да развият търговията и дори да изместят някои от големите чуждестранни търговци в Казанлък по онова време. Мащабите на продажбите и широко разклонената търговска мрежа характеризират фирмата на братя Папазоглу като една от най-големите български фирми през Възраждането. Заедно с розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.) братята се налагат като лидери в търговията с розово масло в региона и успяват значително да стеснят периметъра на чуждестранните прекупвачи, които печелят баснословни суми от голямата разлика в цените на розовото масло на местно ниво и в Европа. В средата на 70-те години годишният оборот на търговската къща на братя Папазоглу надминава милион и половина гроша. Говорейки за тях, трябва да отчетем и техния принос към по¬пуляризирането на българското розово масло по света, което до този момент масово се приема за турско.
След Освобождението Папазоглу отстъпили първенството в търговията с розово масло на рода Шипкови, но и двамата продължават да бъдат сред крупните български предприемачи, а Димитър Папазов дори става един от първите индустриалци в Казанлък. През 1892 г. Александър Папазоглу, родственик на братята, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика (впоследствие „Ален Мак“).
През годините българското розово масло печели множество медали и отличия от световни изложения и панаири. Българските производители и търговци на розово масло печелят редица отличия в Париж, Лиеж, Лондон, Милано и др. През 1873 г. розовото масло на „Братя Папазоглу“ печели златен медал на изложението във Виена, а през 1875 г. братята представили казанлъшко розово масло на изложението във Филаделфия, където получили втори златен медал. На първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. в Пловдив розопроизводители и търговци от Розовата долина се сдобиват с почетни дипломи. През 1894 г. Стефан Кьобашиев получава златен медал от изложението в Антверпен, а през 1907 г. Стефан Лилов от Клисура взема първа награда на лондонското изложение.
|
